Нощ на вр. Ботев

 Прогнозите за Събота за Сопот бяха добри. Мина ми през ума, че отдавна не съм се качвал на вр. Ботев. Есен е и за мен този район е най-красив точно сега. Подготвих почти цялата си екипировка - тандемна, акробатична и Hike&Fly. Надявах се да имам време да направя полети с всяка една от тях, въпреки късия ден.
 Дойде и чаканата Събота и рано сутринта тръгнах към Сопот. Прогнозите изглежда щяха да се сбъднат. Запътих се към лифта с акробатичната си екипировка. Не бях летял дълго и исках да "позагрея". Бях третият човек на старта. Разпънах бързо и излетях. След минути бях на правилното място за да започна с "танците". Хеликоптер (е, не беше прекрасен, но добро начало), Сат, няколко уингоувъра, лупинг. Добро утро :)
 Приземих се и първият човек с когото щях да летя тандем беше вече тук - развълнувано момиче с голяма усмивка. Качихме се отново на лифта и не след дълго бяхме в небето :)

 Приземихме се меко на поляната до лифта, която беше приятно зелена и свежа. Посрещна ни приятелят на момичето със също толкова голяма усмивка :)

 Скатах крилото и отново тръгнахме нагоре с лифта. Този път щях да летя с човек, с когото сме летели преди години. Постепенно започнах да си припомням за конкретният полет. Момчето ,с което ми предстоеше да летя имаше късмета да уцели изключително силно време при предишният ни полет, който е бил по време на Фестивал Въздухария, когато той се проведе в местността Паниците край гр.Калофер. В този полет бяхме влезли в термика, която ни издигаше с  8 метра в секунда, което нито преди това, нито след това ми се е случвало с тандемното крило - изключително силно "качване" . Качихме се на старта и отново не след дълго бяхме във въздуха.

Имахме приятна поддръжка, която ни позволи да разглеждаме от сравнително близо невероятната палитра на гората под нас. Условията започнаха да се подобряват и останахме по-дълго във въздуха, като не пропуснахме да вдигнем настроението с малко акробатика :). Меко кацане и отново на лифта с акробатичното ми крило. Времето беше станало приказно. Разпънах, излетях и дори с това крило бързо започнах да набирам височина. Достигнах около 1900 мнв. и се отправих към зоната, в която правя фигури. 3,2,1 - Тъмблинг, още един тъмблинг, Сат, Хеликоптер, уингоувъри, Сат и височината се стопи. Целият полет траеше едва 13 минути ( бързо нагоре с хубавата термика и бързо надолу с фигури ). Нещо започна да ме човърка- беше 15:20 и смятахм, че нямам шанс да летя още веднъж. Спокойно си сгънах крилото и разговарях с приятели. Нещото обаче продължи да ме човърка - исках да отида по някакъв начин на Ботев, но кога и как щеше да стане това?! Късен следобед е, не съм приготвил нищо за подобно приключение! Нещото започна да ме човърка още по-силно - знаех, че предстоящата седмица ще е дъждовна и едва ли ще ми позволи разходка до върха в следващите дни, а и ако се отложи дълго...
 Затичах се към колата. Прибрах тандемната и акробатичната си еикипировка и бързо извадих леката екипировка за летене и ходене (Hike&Fly). Движенията ми по-скоро бяха хаотични и припряни - бързах да взема всичко необходино и не биваше да имам пропуски, защото не знаех как изобщо ще селучат нещата. Планирах да излетя и да видя до къде ще стигна и спрямо това да реша как да продължа.
 Дрехи,вода, две вафли,челник,щеки, кабел за телефон. Май съм готов. Бегом към лифта. Качих се на седалката и се свързах с човека, който стопанисва новооткритата Туристическа спалня на върха. Казах му за намеренията си, а той потвърди, че горе има човек и мога да бъда настанен.

Хм...от някъде се чува течаща вода. Качвал съм се стотици пъти на този лифт и знам,че тук няма от къде да се чува течаща вода. Няколко секунди оглеждане и отговорът - паднал е накрайникът на торбата ми за вода и всичко е изтекло, намокряйки леко екипировката ми!
 Качих се на старта и започнах да се приготвям. Няколко крила излетяха, но не набраха височина, въпреки че над старта и малко назад имаше хубав облак и няколко учебни крила се плъзгаха в базата му.
 Изненада - забравил съм кокпита с външната си батерия, а телефонът ми е едва на 54%...
Така се случват приключенията!
 Няколко крачки и съм във въздуха, директно в първата термика. Вече е 16:20, а термиката е плътна и равномерна. Няколко минути и вече съм на 1800 мнв.

  Трябва да бързам - натискам спийда и държа посока Равнец. Прелитам над Карловското дере и се радвам на Megic Lift- a. Летя само направо и набирам височина! Още няколко минути и съм на източният край на Равнец, на около 2200мнв.

 През цялото време оглеждах релефа и мислих кой вариант би бил правилният - да кривна на север към централното било, кацайки в район, който не съм обхождал, но изглежда по-кратък маршрут за Ботев с изкачване от западна страна, или да прекося Джендема и да се приземя на Паниците или някъде по-нависоко (ако имам височина) и продължавайки в район, който познавам, изкачваки Ботев от източна страна. "Вариант 2" е много по разумен, предвид настоящото ми състояние (липса на вода и батерия).

Прелетях Джендема и се изненадах- почти нямах загуба на височина. Шансовете ми да се приземя високо и да си спестя време за изкачване ставаха все по-реални. Насочих се към равно и чисто място, през което съм минавал пеша.

Всичко беше като по книга. Достигнах с височина, точно колкото да се приземя меко :)

 Отново ми мина през ума "Не се страхувай да мечтаеш и да следваш мечтите си". Усмихвах се и се вълнувах.
 Сега не трябваше да губя никакво време. Бях на 1818 мнв. и трябваше да се изкача до Ботев (около 500 м. положителна денивелация). Исках да минимализирам шанса да се изкачвам на светлината от челник в район, който все пак не познавам отлично. Бързо скатах, и тръгнах. Бях минавал веднъж по този маршрут, но беше зима и през ноща :). Бях силно мобилизиран да следя маркировката и да държа темпо. Колкото и да бързах трябваше да реша проблема с водата и изведнъж - забелязах, че навсякъде около мен има червени боровинки :)
 След час и 45 мин, бях на приятната финална част по маршрута към върха, която е почти равна,а за награда бях там точно в най-правилният момент!

 В туристическата спалня ме посрещна много приятно момче от Калофер, което по-късно зарадва всички присъстващи със своите  изпълнения на Гайда!

 Приказна гледка през ноща!

А на сутринта...

 :) Неземно красиво заради силния северен вятър.
Нямах шанс да излетя, но сякаш се надявах да се случи така. Все пак исках да разгледам и от близо есента.

 Вр.Ботев - Паниците - 2ч. 58 мин. с 10 кг. раница и много есенна красота !
 

  Н.Стоянов